creation of pygmalion

Понякога, но само понякога,  забравям твърдия си лик,  усещам как смекчавам очертания  - усмивката започва да цъфти.  И някак ненадейно се отприщва  поток от обич и без срам  се случва някому да кажа:  Обичам те, защото си такъв! Понякога, но само понякога,  играя ролята си на дете.  Тогава думите си мажа  с ужасно палави ръце  по чуждите заключени врати и карат ми се често строгите стопани,  в бяг обръщайки ме в гнева си.  Понякога, но само понякога,  случва се да бягам и да плача,  препъната в калта от своите сълзи  случва се, понякога, да страдам... Ръце се случва да протягам,  безгласно в мъката си да извикам,  - но без звук...когато няма писък... страхът ми, случва се, превес над мен да взима.  Не ще се никой отзове, не ще измъкна се сама...  Понякога това се случва.  Но винаги, не зная как,  успявам с олюляване да се изправя,  по пътя си отново да вървя.  Цената ...

  Любовта не изгаря,          не хвърчи в искри. Тя е тиха и кротка,          с прибрани коси. Любовта не руши,          а създава градини. Тя не пее себично,          не изпълва се с химни. Любовта е подкрепяща,          блага и мила. Не боли всеки дъх          - не сравнявай я с примка. Тя е повей на вятър            в безкрайни поля. Любовта е една          проста капка роса. Тя не е с дъх на хищник,          не е никак игрива. По-скоро е като котка -          мързелива и свита. Не ранява с безразличие           чуждата гръд. Не се лъже, не дава          присъди: ,,на смърт!". Тя е песен любима          и безплътни мечти... Аз я зная, защото ...