Вече знам. - Гергана Васева (P Y G M A L I O N)

 

Любовта не изгаря,

        не хвърчи в искри.

Тя е тиха и кротка,

        с прибрани коси.

Любовта не руши,

        а създава градини.

Тя не пее себично,

        не изпълва се с химни.

Любовта е подкрепяща,

        блага и мила.

Не боли всеки дъх

        - не сравнявай я с примка.

Тя е повей на вятър 

        в безкрайни поля.

Любовта е една

        проста капка роса.

Тя не е с дъх на хищник,

        не е никак игрива.

По-скоро е като котка -

        мързелива и свита.

Не ранява с безразличие 

        чуждата гръд.

Не се лъже, не дава

        присъди: ,,на смърт!".

Тя е песен любима

        и безплътни мечти...

Аз я зная, защото

        я дирих в чужди очи.

Но открих там само 

        бомби и дим.

И уж се отказах,

        уморена се спрях.

Седнах край път

        от болки застлан.

Там плаках,

        додето се съмна.

А заранта, без да ща,

        глава си обърнах.

И видях изгрев светъл,

        чутовно велик.

Така, в съвсем

        простичък миг,

разбрах, че любовта е

        прегръдката мила,

чудният полет 

        на лястовичката тиха.

И обикнах света,

        и хората в него.

Без да знаех защо

        аз си дадох сърцето.

Вече знам.

_______________________________________

Facebook: Creation of Pygmalion

Instagram: creation_of_pygmalion